Турне до Нюрнберг

Германия 2018

1510 километра или пътят, от който един ансамбъл се нуждае, за да се убеди в своята заедност ❤ 

Всъщност не става дума само за концерта ни в Нюрнберг, Германия… Става дума за тесния автобус, в който пропътувахме близо 20 часа в песни и весели мигове. За бабата, в чийто хотел отседнахме, и същата баба, която се грижеше за нас сякаш бяхме наистина много специални гости. Аромат на вкусна закуска ни посрещаше всяка сутрин с топлата й усмивка – тази, с която се вълнуваше и за концерта ни. Без да ни е гледала на живо някога. Без да разбира езика ни. Без да е усещала културата ни… Става дума и за малките изненади, с които зарадвахме двама от нашите рожденици – сякаш именно в тези изненади опаковаме истински значимото… Става дума за водните колела, до които стигнахме съвсем случайно и които, макар и да е забранено, се доближиха едно до друго, за да усетим колко е хубаво да сме заедно. Става дума за изпятата народна песен в един парк и развълнуваната публика от чужденци, която беше притаила дъх. Става дума за българите, които случайно срещнахме на пешеходния мост в Регенсбург и в чиито ритми ние веднага се вписахме с няколко хора… Става дума за нашите приятели от „Самодиви“ – българският състав за танци в Нюрнберг, с които споделихме една сцена и с които заедно напълнихме очите на сънародниците си със сълзи. Защото танцът е и носталгия… за у дома. Става дума за спирката ни навръщане в Будапеща и за вятъра, който вееше косите ни на туристическото корабче по Дунав. За онзи бар на ръба на реката, където единствената светлина са звездите. Става дума за дългите веречи, в които, унеси в разговори, пак се потапяхме в безвремието на часовника. Става дума за чувствата, които вълнуваха сърцата ни, защото бяхме заедно. 

Става дума за нас. 

И тази дума е „Средец“ – магията, която се е вселила в душите ни и която превръща всяко едно пътуване в приказка с щастлив край.