Гергана Стефанова Донева

Да умееш да палиш искрата в хората, е талант, но да умееш да запалиш искрата на българският дух в 4-годишни мъници, си е истинско призвание!

Да умееш да палиш искрата в хората, е талант, но да умееш да запалиш искрата на българският дух в 4-годишни мъници, си е истинско призвание! Това невероятно призвание притежава нашата педагожка Гергана Донева! С изключителната си любов към децата и към българския фолклор тя успява да омагьоса и най–палавите дечица и да ги превърне в истински танцьори! 

Средното си образование завършва в Национално средно училище по Култура, гр. София, Магистър по Специална педагогика със специализации „Логопедия“ и „Слухово-речева рехабилитация“ тя вплита в своят професионален път и трета степен на професионална квалификация „Танцьор по Български народни танци“. Целият и живот е свързан с развитието на младото поколение – не само като преподавател, но и в личния си живот се любува на двама прекрасни синове! Прага на Танцов ансамбъл „Средец“ тя прекрачва през 2014 година, а през 2017 година става преподавател на детските състави от 4 до 7 години и 8 до 12 години. Денем тя предава знания на децата в ЧОУ “Меридиан 22” като начален учител, логопед и ръководител на Клуб по народни танци за деца, а вечер пренася децата в света на фолклора в залата на Танцов ансамбъл „Средец“. Тя е неизменна част от колелото на Ансамбъла и със своя неповторим дух, от който се носи обич и доброта успява да предизвика любовта на хората и децата към нея още при първата си среща с тях! 

“Да виждаме децата си здрави и щастливи, е най-прекрасното нещо на света! Най-голямата награда за един педагог е искреността на детската усмивка и обичта в греещите детски очи. Няма по-ценно от това да съумееш да предадеш магията на българския фолклор, да накараш детското сърчице да се вълнува и тупти в ритъма на танца, да гледаш как малките и неориентирани крачета постепенно започват да тропкат все по-умело и чевръсто. Да бъдеш свидетел на това как най-малките ни танцьорчета пристъпят плахо прага на залата, как след месеци неуморен труд за пръв път обличат малката носийка и уверено излизат на сцената, за да споделят емоциите си с публиката - в този момент разбираш, че всички усилия, труд и главоболия са си заслужавали. Винаги съм се стремяла да запаля онова пламъче в детските очи, което само българският фолклор може да ти даде, което те кара смело да се наречеш “българин” и остава да тлее, докато си жив.“