Когато прожекторите огреят сцената, а публиката се е притаила в тъмнината в очакване на първите акорди, започва Тя – нашата „Тракийска наздравица“, превърнала се в символ на тържественото откриване, на емоционалното начало на всяка приказка, която иска да остави отпечатък завинаги. С бъклиците и питите посрещаме поредното танцувално приключение, чийто ритъм от шпорите дълго отеква в нас.
Тракийските народни танци съществено се различават от танците на другите области. Димитър Димитров е сложил точно тази щипка от стила на тракиеца в „Тракийска наздравица“ – в танцът е изразена силната мъжка силова игра на тракиеца – приклекнал и здраво свързан със земята, която го храни и ефирността и нежността в красивата тракийка, която умело съчетава движенията между ръцете, краката и използва целия си корпус за художествения рисунък на танца. Тракиецът танцува леко приклекнал, като непрекъснато пружинира. Пружинката тук е на цяло ходило, като при жените е мека и плавна, а при мъжете по-кратка, особено в по-бързите хора. Акцентите в движенията са насочени предимно надолу, а когато срещнем такъв насочен нагоре, веднага следва акцент надолу към земята.