„Буенек“ и „По Гергьовден“

Хореография Димитър Димитров, музика Кр. Кюркчийски и Иван Вълев

„По Гергьовден“ е последната част от художествената трилогия на Димитър Димитров създадена на базата на традициите от пролетните народни обичаи – „Буенек“, „Кумичене“ и „По Гергьовден“. Трите картини могат да се изпълняват като отделни художествени творби в тяхната цялост и също така могат да се съчетават частите и по отделно. Танцът изразява традициите и веселието на народа ни в северната част на България по време на пролетните празници според обредния календар.  Когато традицията се пресъздаде чрез танц, тя не само може да бъде осмислена, но и може да бъде усетена чрез всички човешки сетива. Танцът като в люлка люлее корените на българщината и хванал ги здраво в кръга на танцовата поддръжка, внушава идеята, че традицията ще пребъде, щом се помни и щом всеки път предизвиква палитра от емоции, начело на които стои гордостта от това, че сме българи.

Чрез стила и характера на танца е изразена волността на северняка – Северняшките хора са бързи и буйни и с разнообразни музикални размери. Както в цяла България, така и в Северна България през повечето време танцовите фрази не синхронизират с музикалните. При това положение се получава един периодичен синхрон, който отличава нашите танци от танците на другите народи.