„Неделски хора и игри в София“

Хореография Димитър Димитров, музика Живка Клинкова

Неделските хора и игри разказват за неделното хоро  - на неделния мегдан в София са се събирали хора от различни краища на Шоплука, надигравали са се и заедно са танцували под музикалния съпровод на битовия оркестър – момите пеели красиви песни, които обрисували с лесни шопски движения в кръшни народни хора, а мъжете умело показвали своя шопски непримирим нрав с по – сложна хореографска композиция и разнообразие от стилови елементи от шопската фолклорна област.

 „Народната песен като органическа спойка от два елемента – поезия и мелодия, ни дава днес живия образ на едно синкретично изкуство… тук лъха искреност на душата и чистотата на звукосъзерцанието. Тук говори сякаш необятен за нас мир от чувства; изненадва ни изповед, страстен порив, тиха печал, буйна радост на момци и моми, когато сърцата им се разтворят за стонове или възторг в лоното на българската природа. Песента никне от нуждата на младите да разкажат неволи и надежди, да се разтушат за момент.“ (М. Арнаудов – „Очерци по българския фолклор“)

Сякаш това описание е писано именно за „Неделски хора и игри в София“ – произведение, в което се преплитат песен и танц и което предизвиква приятно развличане от действителността, досег до мечтаното щастие в душата и споделеността му между танцуващите.