От малка помня думите на мама:
„Ръка не вдигай да откъснеш цвете,
че хубостта от Господа е само
да радва всички ни и да ни свети!”
И оттогава всяка бяла пролет
засявам шепа семена в земята
и до зелените им стъбълца се моля
да раснат с обичта на светлината.
И те растат, попивайки росата,
и с листите си срещат ветровете.
А в късни нощи тихичко луната
орисва с нежност първото им цвете,
щом сети топлината на ръцете ми,
за хубост на света да разцъфтява.
И мисля си: Най-лесно се откъсва цвете,
ала блажен е, който в сърцето го засява!
(И. Радионова)
Танцът „Цвете от Север“ е подарък от музите и вдъхновението, което превръща творческата мисъл в красиво изиграна история за цветето, което разцъфва под звуците на северняшката музика и женската грация.